Направо към съдържанието

Земна ябълка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Земна ябълка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Слънчогледови (Heliantheae)
род:Слънчоглед (Helianthus)
вид:Земна ябълка (H. tuberosus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Helianthus tuberosus var. subcanescens A.Gray, 1884
Земна ябълка в Общомедия
[ редактиране ]

Земната ябълка, още йерусалимски артишок, гулия или топинамбур (Helianthus tuberosus), е вид тревисто многогодишно растение от семейство сложноцветни (Asteraceae). За храна се употребяват грудките на растението, които при добро почистване могат да се консумират и директно.

Ерусалимският артишок е народно средство, което има приложение при диабет и ревматизъм. Името на растението няма нищо общо с Йерусалим. То е резултат от асоциации при разпространението му в различни краища на света.

Растението е родом от централните части на Северна Америка.[2] Внесено е също в източните и западни части на Северна Америка, освен това се култивира широко в умерената зона заради клубена си, който се използва като кореноплод.

Земната ябълка израства на височина от 1,5 до 3 метра. Листната ѝ маса е покрита с власинки и има груба текстура. В горната част на растението тя е разположена срещуположно, а неговата долна част последователно. По-долу стоящите листа са широки, яйцевидни с дължина до 30 см, а израстващите към върха на ствола са малки и по-тесни.[3][4]

Цветовете на гулията много приличат на тези на слънчогледа. Те представляват големи жълти глави, с диаметър от 5 до 10 см. Състоят се от 10 – 20 лъча и около 60 дисковидни формации. Цъфтежът е през месец октомври, а зреенето на семената през ноември.[4]

Грудките на билката на външен вид се оприличава до известна степен на джинджифил и картоф, но на вкус са много по-хрупкави и твърди. Най-често са с неравна повърхност, с дължина от 7,5 – 10 см и дебелина 3 – 5 см. Оцветяването им варира от бледо кафяво до бяло, червено или лилаво.[5][6]

Йерусалимски артишок
Земна ябълка
Jerusalem-artichokes, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
Калций, Ca14 mg
Желязо, Fe3.4 mg
Магнезий, Mg17 mg
Фосфор, P78 mg
Калий, K429 mg
Натрий, Na4 mg
Цинк, Zn0.12 mg
Мед, Cu0.14 mg
Манган, Mn0.06 mg
Селен, Se0.7 μg
  Други
Земна ябълка в Общомедия

В началото на 1600-тната година, грудките на гулията са били широко използвани като храна от индианците и новите заселниците на Америка.[7]

Преди пристигането на европейците, местните американци култивират H. tuberosus като източник на храна. Грудките на растението съществуват в продължение на години, след като са били засадени, така то се е разпространило от Централна Северна Америка до Източна и Западна Америка. Ранните европейски колонисти са научили за това и са изпратили грудки в Европа, където гулията е станала популярна, като бива култивирана и натурализирана там. По-късно тя постепенно попада в забвение в Северна Америка, но се опитват да я продават на пазара в края на 1900-те и началото на 2000-те години.[4][7]

През 80-те години на миналия век топинамбура придобива известност в Средния Запад на САЩ, като зеленчук, който спасява семейните ферми от фалит и от недостиг на хранителни продукти. Това усилие е опит независимите земеделски производители да повишат собствената си производителност. Тогава съществува малък пазар за гулиената грудка в САЩ. Но по същото време се осъществяват контакти с производители на захар, петролни и газови компании. Фруктозата все още не е установена като естествена суровина, нито се е използвала като основна горивна единица, както е днес. Единствената реална печалба от засаждането на големи количества гулия се реализира от няколко производители през първата година от началото на процеса. В резултат на това много от фермерите, които са засадили големи количества от културата, са загубили пари.[8][9]

Земната ябълка е лесна за култивиране, което изкушава градинарите просто да я оставят сама да расте и да се размножава. Дори и малко парченце от грудката да остане в почвата, то започва да се развива и размножава. По този начин се стига до неконтролирано размножаване и превръщане на билката в инвазивен вид. Тя бързо заема все по-големи и по-големи площи, като засенчва и унищожава растителността около нея. За да контролират развитието на гулията градинарите започват да използват различни препарати за борба с плевелите. За една година всеки корен може да направи допълнителни 75 до 200 клубена.

  1. Helianthus tuberosus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Helianthus tuberosus. County-level distribution map from the North American Plant Atlas (NAPA). Biota of North America Program (BONAP). 2014. Посетен на 26 април 2019 г.
  3. Dickinson, T.; Metsger, D.; Bull, J.; & Dickinson, R. (2004) ROM Field Guide to Wildflowers of Ontario. Toronto:Royal Ontario Museum, p. 170.
  4. а б в Gibbons, Euell. 1962. Stalking the wild asparagus. David McKay, New York
  5. Purdue University Center for New Crops & Plants Products: Helianthus tuberosus
  6. Huxley, Anthony Julian. The New Royal Horticultural Society dictionary of gardening. Лондон, Macmillan Publishers, 1992. ISBN 978-0-333-47494-5. OCLC 29360744. (на английски)
  7. а б Levetin, Estelle and Karen McMahon. Plants and Society: 231. Print. 2012.
  8. "Jerusalem Artichoke Архив на оригинала от 2009-11-28 в Wayback Machine.", Commercial Vegetable Production Guides, Oregon State University, The effort to save the family farm, however, was not a part of our nation's goal to control the farm market, so falsifications and inaccurate understandings forced the closure of this effort. In a phone call from then Sec. of Agriculture, John Block, it was stated, "We don't want to save the family farm, but need to eliminate a certain percentage of them". Later, a book was published,
  9. Joseph Anthony Amato, The Great Jerusalem Artichoke Circus: The Buying and Selling of the Rural American Dream, University of Minnesota Press, 1993, ISBN 0-8166-2345-7 ISBN 978-0-8166-2345-7