Земна ябълка

Земна ябълка

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Слънчогледови (Heliantheae) род: Слънчоглед (Helianthus) вид: Земна ябълка (H. tuberosus)

Научно наименование

Helianthus tuberosus Linnaeus, 1753

Синоними

Helianthus tuberosus var. subcanescens A.Gray, 1884

Земна ябълка в Общомедия

[ редактиране ]

Земната ябълка, още йерусалимски артишок, гулия или топинамбур (Helianthus tuberosus), е вид тревисто многогодишно растение от семейство сложноцветни (Asteraceae). За храна се употребяват грудките на растението, които при добро почистване могат да се консумират и директно.

Ерусалимският артишок е народно средство, което има приложение при диабет и ревматизъм. Името на растението няма нищо общо с Йерусалим. То е резултат от асоциации при разпространението му в различни краища на света.

Разпространение

Растението е родом от централните части на Северна Америка. Внесено е също в източните и западни части на Северна Америка, освен това се култивира широко в умерената зона заради клубена си, който се използва като кореноплод.

Описание

Земната ябълка израства на височина от 1,5 до 3 метра. Листната ѝ маса е покрита с власинки и има груба текстура. В горната част на растението тя е разположена срещуположно, а неговата долна част последователно. По-долу стоящите листа са широки, яйцевидни с дължина до 30 см, а израстващите към върха на ствола са малки и по-тесни.

Цветовете на гулията много приличат на тези на слънчогледа. Те представляват големи жълти глави, с диаметър от 5 до 10 см. Състоят се от 10 – 20 лъча и около 60 дисковидни формации. Цъфтежът е през месец октомври, а зреенето на семената през ноември.

Грудките на билката на външен вид се оприличава до известна степен на джинджифил и картоф, но на вкус са много по-хрупкави и твърди. Най-често са с неравна повърхност, с дължина от 7,5 – 10 см и дебелина 3 – 5 см. Оцветяването им варира от бледо кафяво до бяло, червено или лилаво.

История

Йерусалимски артишок

Земна ябълка Jerusalem-artichokes, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 304 kJ (70 kcal) Въглехидрати 17.44 g       Захари 9.6 g    Влакна 1.6 g Мазнини 0.01 g    Наситени 0 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.004 g    Полиненаситени 0.001 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 2 g Вода 78.01 g Пепел 2.54 g   Витамини Витамин A 1 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 12 μg Тиамин (B1) 0.2 mg Рибофлавин (B2) 0.06 mg Ниацин (B3) 1.3 mg Пантотенова к-на (B5) 0.397 mg Пиридоксин (B6) 0.077 mg Фолиева к-на (B9) 13 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 4 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.19 mg Витамин K 0.1 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 14 mg Желязо, Fe 3.4 mg Магнезий, Mg 17 mg Фосфор, P 78 mg Калий, K 429 mg Натрий, Na 4 mg Цинк, Zn 0.12 mg Мед, Cu 0.14 mg Манган, Mn 0.06 mg Селен, Se 0.7 μg   Аминокиселини Холин 0.03 g   Други Земна ябълка в Общомедия

В началото на 1600-тната година, грудките на гулията са били широко използвани като храна от индианците и новите заселниците на Америка.

Преди пристигането на европейците, местните американци култивират H. tuberosus като източник на храна. Грудките на растението съществуват в продължение на години, след като са били засадени, така то се е разпространило от Централна Северна Америка до Източна и Западна Америка. Ранните европейски колонисти са научили за това и са изпратили грудки в Европа, където гулията е станала популярна, като бива култивирана и натурализирана там. По-късно тя постепенно попада в забвение в Северна Америка, но се опитват да я продават на пазара в края на 1900-те и началото на 2000-те години.

През 80-те години на миналия век топинамбура придобива известност в Средния Запад на САЩ, като зеленчук, който спасява семейните ферми от фалит и от недостиг на хранителни продукти. Това усилие е опит независимите земеделски производители да повишат собствената си производителност. Тогава съществува малък пазар за гулиената грудка в САЩ. Но по същото време се осъществяват контакти с производители на захар, петролни и газови компании. Фруктозата все още не е установена като естествена суровина, нито се е използвала като основна горивна единица, както е днес. Единствената реална печалба от засаждането на големи количества гулия се реализира от няколко производители през първата година от началото на процеса. В резултат на това много от фермерите, които са засадили големи количества от културата, са загубили пари.

Земната ябълка е лесна за култивиране, което изкушава градинарите просто да я оставят сама да расте и да се размножава. Дори и малко парченце от грудката да остане в почвата, то започва да се развива и размножава. По този начин се стига до неконтролирано размножаване и превръщане на билката в инвазивен вид. Тя бързо заема все по-големи и по-големи площи, като засенчва и унищожава растителността около нея. За да контролират развитието на гулията градинарите започват да използват различни препарати за борба с плевелите. За една година всеки корен може да направи допълнителни 75 до 200 клубена.